За пореден път се оказа, че дори и през Януари снегопочистващите служби може да бъдат изненадани :) Оказа се, че Сървайвър България се разпростира и извън работното място. Смело мога да твърдя, че Сървайвър България се е вселил в душата на всеки един управленец на семейния (или в редки случай) личния автомобил... Тъкмо си свърших смяната в Метро Велико Търново - както обикновенно с много ядове, май единствено с шефа н магазина (който се оказа мой пряк началник) и си тръгвам към Горна. То добре, но преди това трябва да вметна, че колата ме остави точно на 500 метра от заветния служебен паркинг на отиване за работа. До колкото можах да преценя - бях намокрил бобината, което е много трудно, независимо колко усърдно ще се опитваш да го направиш, при захванала се по пътищата снежна покривка. И така, тикам, бутам колата - не ще да помръдне - той пътя равен, ама преспите и коловозите не щат да ме пускат от прегръдките си... И така, след 5-10 минутни сутрешни силови занимания мина покрай мен едно момче, хилаво на вид - но с негова помощ избутахме колата на двайсетина метра от крастовището и автобусната спирка, която незнайно защо я бяха направили точно там. Като се замисля на друго място не бях виждал автобусна спирка на крастовище, ама нейсе - винаги има първи път. След като "паркирах" колата се довлякох на работа половин час след като колегите си бяха изпили сутрешните кафета. Деня се оказа бурен и изпълнен с предизвикателства, точно каквото ти се обещата като те набират за Метро. Само дето не ти се казва, че ще трябва да се справяш наравно както със служебните странности и несвършени работи от колеги, така и с огромния авторитет и компенентност на началниците. Това обаче е друга приказка и ще трябва да я разправя друг път, понеже идеята ми сега е за лютата зима, която натрупа към десетина сантиметра сняг. И така - отивам вечерта до колата, закачам акумулатора (бях го откачил да се изчисти компютъра, че можеше и там да е проблема) и колата бръмна и запали от раз. Викам си хах!- май познах, че е от бобината и си тръгвам радостен, че няма да търся койда ме дърпа до Горна. Минах през Пенис Маркет да купя килце кафе за бабата (че е голяма кафеджийка) и си тръгвам по горните улички на Търново към Самоводската чаршия. В началото беше добре, но малко след като се забих по козите пътечки се оказа, че не е опесъчено и ще се придвижвам на първа. Придвижвам ли се, придвижвам - и се озовах на Европата, търновския ГУМ. Ляв завой, газ в повечко и стигам до бившето кино Девети септември, дето го гътнаха по-миналата година да правят магазини. Преди няколко дена си бях харесал едно място за снимане и след като паркирах колата излязох със статива, щракалката Никонче която имам сега и един стар Зенит да половувам малко. Преди години се бях осъвършенствал в дълги снимки без жило и така, но сега нямаше с какво да застопоря спусъка на Зенита, на с ръце - като изкарам лентата ще има и показно как се прави кадър от ръка с помощта на статив, без жило с експонация 75 секунди :) Значи пощраках със Зенита, след това и с Никона, че ми беше омръзнало да гледам на задната страна на Зенитчето резултата от снимката, която току-що съм направил и тръгнах към Арбанаси. Развихрих се по завойчетата нагоре с петдесет, но се оказа, че има предмен хора с галоши - не всички бяха сбойни гуми като мен на втора зима, дето си драпат и на връх Ком могат да ме закарат. И отново се започна старата песен - първа без газ и 5км/ч пъплеж нагоре по завойчетата с кервана, в който попаднах. Както си карам така, с 5 и си сресвам веждите се оказа, че ще трябва да спра. След малко пак. След това като видях към чешмичката, точно на баира и острото заойче каква паплач се е насъбрала реших да обърна и да пробвам през Шереметя. С пет маневри успях да се сменя посоката - все пак пътя си е точно две платна без половина :) и солиден лед - и тръгнах през Шереметя. Оказа се, че избора беше добър - като изключим че взеха да ми обясняват от Глобул, че нямало как да ми се прехвърли договора на колегата, при това точно когато заизкачвах баирите към Търновската Алма Матер.
През Шереметя пак си карах бавно - с 20-30, след това с огромните 40-42 км/ч докато превалих баира и отново взех да се спускам с на първа. То тези шофьори дето не могат да карат защо ли се учат точно в, както се изразяваше Минчо Празников "лоши метеорологични условия"? Ами като не можеш да караш, или те е страх защо си тръгнал, да се нацепиш в някой чичко с москвич ли? Дето да няма пари да му изправи ламарините после?!? Съвсем спокойно, без никакво притеснение можеше да си карат колите на трета на долу, но нали съм примерен шофьор - съобразих се с притеснението на тези пред мен и никой не задминах. Освен двайсетината тира, дето си нощуваха по канавките и банкетите, но това е друг проблем, за който не ми се мисли. След това инах през Лясковец, цяла Горна и като наближих дома свих да заредя малко, че бензинеца нещо попривърши. Като се замисля май нямаше повече от 500 метра опесъчен път, по който да съм карал днес. Или както се вика понародному - Зимата пак ни изненада. Нищо, че е Януари :)

на теб не ти ли стигна времето до януари да свикнеш с изненадите :)))))
Че всеки път като завали сняг, общините са изумени е ясно ;)

keyword ranking tool seo org <a href=http://xrumerservice.org>backlink service</a> building backlinks

Hey There. I found your blog using msn. This is a very well written article. I will be sure to bookmark it and come back to read more of your useful information. Thanks for the post. I'll definitely return.